Две недели има откак,е във гроба,
умря ненадейно кат вадеше боба:
злочестата баба!Тя вече е прах ,
но име и още разпръсква страх.

Над мъртвата котка проклета прескочи,
кога бе простряна на деорските плочи,
душата и ноштем се скита без мир
по друми,по гроба и тя стана ВАПИР.

Какви не истории ужасни се чуха!
Тоз видел вапиря над кулата глуха,
друг срещнал го нощем при "черния пън",
а някои дайе мачкал на сън.

Недей ходи,Янко,на кулата пуста,там гроба
на близо стърчи.Невярваи ти мале на хорската уста:
кой Радка ще срещне?
Ех мале мълчи!

И ритна подсвирна след нощната дрямка
и скокна накрая:там месеца грей и кулата
хвърля грамадна си сянка,но нищо из друма
се ощ не чернеи.

"По-харно от жърха и качва се смело през
пролазът тъмни на горната площ,пред него полето
задрямало цело
и нищо не буди дълбоката нощ.

И дълго тои взира се татак в полето ;
а месеца гледа кат жив от небето...
Полунощ а Янко трепери бледней,той
своята сянка да види не смей...

Внезапно кръвта му замръзва в жили!
Той гледа:пред него се бабата хили,
главата и се люшка,ръцете и висят
от цялото и тяловей УЖАС и СМЪРТ.

Тя хили се иде,тои мълком отстъпа
тя ръце простира,тои бледен се дърпа:
вторачил е очи,ни жив , ни умрял
в умрялата баба,кат смърт прежълтял.

И гонят се мълком по месчина двама
по самите крайща на страшната яма...
За вчас той изчезна:глух шум долетя
и върха на кулата пак упостя.


И ето защо днес една клета майка
в събота ходи на гроба да вайка,
а нощтем когато луната изгрее,
над кулата казват,СЕ НЕЩО ЧЕРНЕЙ.

"В тъмното"
Седя в тъмното сама -
сама със моййта празнота.
В тази черна утроба
ражда се дяволска злоба.
В тъмното - седя сред ненавист безкрайна,
а душата ми черна - избяга от мене незнайна.
От очите ми капе леден кристал,
но щом падне в тъмното се превръща на кал.
В тъмното - сърцето ми нека тебе презре,
неспокойно и черно нека после умре.
Защото аз вярвах, че таиш към мен искрена любов
и че за мен си на всичко готов.
... Но нека - в тъмното - сама да седя
и на тъмнината да се насладя.
Нека в тъмното сама да избера
кой път да извървя.
В мрака чезне красотата сива,
в мрака тя бавно загива.
Този леден град
осеян със разврат -
нека сама да пребродя в нощта,
нека да изгубя мощта.
Нека после - в тъмното - да приседна уморена
и да усетя кръвта си - сломена.
Нека в тъмното да стана зловеща
и в мрака - черен демон да ме посреща.
И тогаз като черен роб
нека да отпусна тялото си в някой гроб.
И нека - в тъмното - червеите в мене да се впият
и последната ми капка кръв нека да изпият.
И тогаз - в тъмното - със грозна усмивка
ще заспя във вечна почивка...

ПоСВЕТЕНО!

ДОКОСНИ МЕ
SMS*15*12*21.40

Виж кожата прекрасна, трептящо тяло.
Докосни ме! Аз те желая!
Потопи се в забрава, отпусни се в омая.
Проблем ли съм? Справи се.
Изправи се пред проблема.
Когато чакаш, губиш.
Докосни ме! Ти си върхът!
Реши се. Аз ти се прекланям.
Не ти се подчинявам.
Избрах теб, ти си моят идол.
Кое е важно?
Да вземаш или да даваш.
Моите мечти ще бъдат твоите желания.
Докосни ме!
Имам цел, това е живота с тебе.
Кое е свято? Кое е оргазъм?
Не обичам болката, бягам от нея.
Не ми я причинявай.
Ти вземи твоето, аз моето.
Печелившите карти са в нас.
Ще бъдем заедно, нали?
Обичай ме, или ме мрази.
Докосвай ме и ме отблъсквай.
Нуждая се от теб. Всичко е глупост.
Аз правя глупости.
Гола е моята душа, това е същността.
Покажи какъв е моя идол.
Ти ще се справиш, никакви ограничения.
Нощта деня погубва.
Аз съм шпионин в къщата на любовта.
Ще те погубя ли?... Не!
Само липсата на любов погубва.
Ние не сме заедно, врагове ли сме?
Не ме мъчи, каква е моята вина?
Каква е моята цена?
Ако не приемеш предизвикателството –
Върви си! Излез от моя живот.
Забрави, че ме има.
Какво ще правиш после?
Винаги ще търсиш и ще бягаш.
Ти можеш само да взимаш.
Няма страст, няма чувства.
Какво постигна? Слава, пари, имот.
Какво загуби? Нямаш мен,
значи нямаш нищо.
Аз плача, ти се смееш.
Ти мразиш, аз обичам.
Ти обичаш, аз мразя.
Мислиш, че ме познаваш?
Мисля, че те познавам.
Не, ние сме непознати.
Докосни ме! Намери ме!
На какво си способен? Сам не знаеш.
Нека те науча, научи мен.
Ти си земята, аз съм въздуха.
Ние сме вселена.
Неизвестна, неповторима и безкрайна.
Всичко ти казах, няма докосване.
Не чувстваш, не успях, не те научих.
Победи ме. Спечели, какво?
Разочарована съм – Господи, ти ме наказа.
Аз те избрах, така се наказах.
Обичам само теб. Ти нямаш душа.
Ти си празен. Докосни ме!
Искам те, искам те за много.
Аз не мога да те владея,
не искам да те деля.
Като дрога си за мен.
Да се откажа ли? Ще се спася ли?
Докосни ме. Ти си мъжът.
Аз няма да го направя.
Страхувам се от теб.
Обиди ме, пренебрегна ме.

Аз горя, ти тлееш.
Искам да живея.
Дай ми живот.